причестявало

Речник на българския език

1. причестявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причестявало е производна форма на причестявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. причестявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причестявало е производна форма на причестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. причестявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

причестявало е производна форма на причестявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. причестявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

причестявало е производна форма на причестявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).