причестил съм

Речник на българския език

1. причестил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

причестил съм е производна форма на причестя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. причестил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

причестил съм е производна форма на причестя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).