причестил е

Речник на българския език

1. причестил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

причестил е е производна форма на причестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. причестил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

причестил е е производна форма на причестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).