причестило съм

Речник на българския език

1. причестило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

причестило съм е производна форма на причестя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. причестило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

причестило съм е производна форма на причестя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).