причестило си

Речник на българския език

1. причестило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

причестило си е производна форма на причестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. причестило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

причестило си е производна форма на причестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).