причестило

Речник на българския език

1. причестило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

причестило е производна форма на причестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. причестило — мин. деят. св. прич. ср. р.

причестило е производна форма на причестя (мин. деят. св. прич. ср. р.).