причестили

Речник на българския език

1. причестили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

причестили е производна форма на причестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. причестили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

причестили е производна форма на причестя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).