причестила съм

Речник на българския език

1. причестила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

причестила съм е производна форма на причестя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. причестила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

причестила съм е производна форма на причестя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).