причестила си

Речник на българския език

1. причестила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

причестила си е производна форма на причестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. причестила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

причестила си е производна форма на причестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).