причестила

Речник на българския език

1. причестила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

причестила е производна форма на причестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. причестила — мин. деят. св. прич. ж. р.

причестила е производна форма на причестя (мин. деят. св. прич. ж. р.).