причестил

Речник на българския език

1. причестил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

причестил е производна форма на причестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. причестил — мин. деят. св. прич. м. р.

причестил е производна форма на причестя (мин. деят. св. прич. м. р.).