причестил
1.
причестил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
причестил
е производна форма
на причестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
причестил —
мин. деят. св. прич. м. р.
причестил
е производна форма
на причестя (мин. деят. св. прич. м. р.).