причести

Речник на българския език

1. причести — сег. вр., 3 л., ед. ч.

причести е производна форма на причестя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. причести — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

причести е производна форма на причестя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. причести — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

причести е производна форма на причестя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. причести — повелително наклонение, ед. ч.

причести е производна форма на причестя (повелително наклонение, ед. ч.).