причестели

Речник на българския език

1. причестели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

причестели е производна форма на причестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. причестели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

причестели е производна форма на причестя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).