прицелвало

Речник на българския език

1. прицелвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прицелвало е производна форма на прицелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прицелвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прицелвало е производна форма на прицелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прицелвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прицелвало е производна форма на прицелвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прицелвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прицелвало е производна форма на прицелвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).