прицелвал

Речник на българския език

1. прицелвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прицелвал е производна форма на прицелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прицелвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прицелвал е производна форма на прицелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прицелвал — мин. деят. св. прич. м. р.

прицелвал е производна форма на прицелвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прицелвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прицелвал е производна форма на прицелвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).