прицелва

Речник на българския език

1. прицелва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прицелва е производна форма на прицелвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прицелва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прицелва е производна форма на прицелвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прицелва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прицелва е производна форма на прицелвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).