прихождало

Речник на българския език

1. прихождало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прихождало е производна форма на прихождам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прихождало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прихождало е производна форма на прихождам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прихождало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прихождало е производна форма на прихождам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прихождало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прихождало е производна форма на прихождам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).