прихлупил съм

Речник на българския език

1. прихлупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прихлупил съм е производна форма на прихлупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прихлупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прихлупил съм е производна форма на прихлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).