прихлупил е

Речник на българския език

1. прихлупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихлупил е е производна форма на прихлупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прихлупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихлупил е е производна форма на прихлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).