прихлупило е

Речник на българския език

1. прихлупило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прихлупило е е производна форма на прихлупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прихлупило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прихлупило е е производна форма на прихлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).