прихлупвал

Речник на българския език

1. прихлупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихлупвал е производна форма на прихлупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прихлупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихлупвал е производна форма на прихлупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прихлупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

прихлупвал е производна форма на прихлупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прихлупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прихлупвал е производна форма на прихлупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).