прихвърчахте

Речник на българския език

1. прихвърчахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

прихвърчахте е производна форма на прихвърчам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прихвърчахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

прихвърчахте е производна форма на прихвърчам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

3. прихвърчахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

прихвърчахте е производна форма на прихвърча (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

4. прихвърчахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

прихвърчахте е производна форма на прихвърча (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).