прихвърчал си

Речник на българския език

1. прихвърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал си е производна форма на прихвърчам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прихвърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал си е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. прихвърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал си е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. прихвърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал си е производна форма на прихвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. прихвърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал си е производна форма на прихвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. прихвърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал си е производна форма на прихвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).