прихвърчал е

Речник на българския език

1. прихвърчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал е е производна форма на прихвърчам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прихвърчал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал е е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прихвърчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал е е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. прихвърчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал е е производна форма на прихвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. прихвърчал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал е е производна форма на прихвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. прихвърчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал е е производна форма на прихвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).