прихвърчало съм

Речник на българския език

1. прихвърчало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прихвърчало съм е производна форма на прихвърчам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. прихвърчало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прихвърчало съм е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. прихвърчало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прихвърчало съм е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. прихвърчало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прихвърчало съм е производна форма на прихвърча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

5. прихвърчало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прихвърчало съм е производна форма на прихвърча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

6. прихвърчало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прихвърчало съм е производна форма на прихвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).