1. прихвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
прихвърчало е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. прихвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
прихвърчало е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. прихвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.
прихвърчало е производна форма на прихвърчам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. прихвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
прихвърчало е производна форма на прихвърчам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).
5. прихвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
прихвърчало е производна форма на прихвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
6. прихвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
прихвърчало е производна форма на прихвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
7. прихвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.
прихвърчало е производна форма на прихвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).
8. прихвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
прихвърчало е производна форма на прихвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).