прихвърчали са

Речник на българския език

1. прихвърчали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчали са е производна форма на прихвърчам (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. прихвърчали са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчали са е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прихвърчали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчали са е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. прихвърчали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчали са е производна форма на прихвърча (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

5. прихвърчали са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчали са е производна форма на прихвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. прихвърчали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчали са е производна форма на прихвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).