прихвърчала си

Речник на българския език

1. прихвърчала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

прихвърчала си е производна форма на прихвърчам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. прихвърчала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

прихвърчала си е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. прихвърчала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

прихвърчала си е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

4. прихвърчала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

прихвърчала си е производна форма на прихвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

5. прихвърчала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

прихвърчала си е производна форма на прихвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

6. прихвърчала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

прихвърчала си е производна форма на прихвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).