прихвърчал

Речник на българския език

1. прихвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прихвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прихвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

прихвърчал е производна форма на прихвърчам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прихвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прихвърчал е производна форма на прихвърчам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. прихвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал е производна форма на прихвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. прихвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчал е производна форма на прихвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. прихвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

прихвърчал е производна форма на прихвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. прихвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прихвърчал е производна форма на прихвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).