прихвърчавал съм

Речник на българския език

1. прихвърчавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прихвърчавал съм е производна форма на прихвърчавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прихвърчавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прихвърчавал съм е производна форма на прихвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. прихвърчавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прихвърчавал съм е производна форма на прихвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).