прихвърчавал е

Речник на българския език

1. прихвърчавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчавал е е производна форма на прихвърчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прихвърчавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчавал е е производна форма на прихвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прихвърчавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчавал е е производна форма на прихвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).