прихвърчавало си

Речник на българския език

1. прихвърчавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прихвърчавало си е производна форма на прихвърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. прихвърчавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прихвърчавало си е производна форма на прихвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. прихвърчавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прихвърчавало си е производна форма на прихвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).