прихвърчавало

Речник на българския език

1. прихвърчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прихвърчавало е производна форма на прихвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прихвърчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прихвърчавало е производна форма на прихвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прихвърчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прихвърчавало е производна форма на прихвърчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прихвърчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прихвърчавало е производна форма на прихвърчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).