прихвърчавал

Речник на българския език

1. прихвърчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчавал е производна форма на прихвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прихвърчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихвърчавал е производна форма на прихвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прихвърчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

прихвърчавал е производна форма на прихвърчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прихвърчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прихвърчавал е производна форма на прихвърчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).