прихващал

Речник на българския език

1. прихващал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихващал е производна форма на прихващам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прихващал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прихващал е производна форма на прихващам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прихващал — мин. деят. св. прич. м. р.

прихващал е производна форма на прихващам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прихващал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прихващал е производна форма на прихващам (мин. деят. несв. прич. м. р.).