приучил съм

Речник на българския език

1. приучил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

приучил съм е производна форма на приуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. приучил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

приучил съм е производна форма на приуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).