приучило е

Речник на българския език

1. приучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приучило е е производна форма на приуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приучило е е производна форма на приуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).