приучило

Речник на българския език

1. приучило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приучило е производна форма на приуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приучило — мин. деят. св. прич. ср. р.

приучило е производна форма на приуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).