приучи

Речник на българския език

1. приучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

приучи е производна форма на приуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. приучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

приучи е производна форма на приуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. приучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

приучи е производна форма на приуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. приучи — повелително наклонение, ед. ч.

приучи е производна форма на приуча (повелително наклонение, ед. ч.).