приучело

Речник на българския език

1. приучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приучело е производна форма на приуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приучело е производна форма на приуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).