приучели

Речник на българския език

1. приучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

приучели е производна форма на приуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. приучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

приучели е производна форма на приуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).