приучел

Речник на българския език

1. приучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приучел е производна форма на приуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

приучел е производна форма на приуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).