притърчал

Речник на българския език

1. притърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притърчал е производна форма на притърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притърчал е производна форма на притърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. притърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

притърчал е производна форма на притърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. притърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

притърчал е производна форма на притърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).