притърчавало

Речник на българския език

1. притърчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притърчавало е производна форма на притърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притърчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притърчавало е производна форма на притърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. притърчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

притърчавало е производна форма на притърчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. притърчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

притърчавало е производна форма на притърчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).