притъпял

Речник на българския език

1. притъпял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притъпял е производна форма на притъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притъпял — мин. деят. несв. прич. м. р.

притъпял е производна форма на притъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).