притъпявал е

Речник на българския език

1. притъпявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притъпявал е е производна форма на притъпявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притъпявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притъпявал е е производна форма на притъпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. притъпявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притъпявал е е производна форма на притъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).