притъпявало си

Речник на българския език

1. притъпявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

притъпявало си е производна форма на притъпявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. притъпявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

притъпявало си е производна форма на притъпявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. притъпявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

притъпявало си е производна форма на притъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).