притъпявало

Речник на българския език

1. притъпявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притъпявало е производна форма на притъпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притъпявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притъпявало е производна форма на притъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. притъпявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

притъпявало е производна форма на притъпявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. притъпявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

притъпявало е производна форма на притъпявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).