притъпява

Речник на българския език

1. притъпява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притъпява е производна форма на притъпявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. притъпява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притъпява е производна форма на притъпявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. притъпява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притъпява е производна форма на притъпявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).