притъпчело

Речник на българския език

1. притъпчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притъпчело е производна форма на притъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притъпчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

притъпчело е производна форма на притъпча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).